Есен с лотусен дъжд ми мокри косите.
Дъжд се разлива в естуарен танц,
прохладно и кратко.
Листата падат пак-горестно и ярко.
Вероломно е знам, в сън и храм-
вятър свещи угасва.
Есен с лотусен дъжд, ме дави
пастелно-монохромно- в дирите на
фавн и бели дриади.
Студено до безкрай, глухарчен сняг
привалва.
Зимата се връща назад, шубите ...