Sep 18, 2010, 11:40 AM

"... никога да не предавам теб..." 

  Poetry » Love
596 0 3

Всеки  път ли кълнем се в изгряващи коловози,

по които в неверния час приближава ни влак?!

Заредени били сме, любими, с аромата на рози,

гонещ старост и злоба, суетата от късния мрак...

 

Издържахме и бури, виелици - всички прогнози

ни обричаха, тласкаха ни към печалния крах.

Не признахме отчаяно мимикриране в пози,

а изтръпнал светът дишаше нашия прах...

 

За утре да мислим, с какво сме различни,

за вчера, уви, да си спомним с добро.

 

 

Днес с теб до болка сме прями, прилични,

 

а другото... вятър, било каквото било. 

 

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??