Човекът мисли се за многопътен, 
с усещане за - властелин на времето. 
Живее, сякаш е безсмъртен, 
но търси Бог, без вяра в тленното... 
И след годините - обиколѝл несретен, 
безбройно пъти своята Голгота, 
с надеждата, че неговото цвете 
не е засято да му украсява гроба - 
човекът се върти в илюзии, 
значими, колкото "библейска буза" 
чието верую - да бъдеш хрѝсим, 
е всъщност да останеш гузен... 
Но нищо не е окончателно, 
дока̀то Попа не запее песен, 
и му пригла̀сят купчина предатели, 
които си броил за свестни... 
И чак тогава, ако не прозре човекът, 
че в този свят е кратък гост, 
дори от дъното на някой век, 
едва ли пак ще му надигат костите... 
А вие, просто спрете да се лъжете! 
Аз знам, че изборите са милиарди, 
и Господ - никому не бива длъжен, 
но не е късно да Му вярвате... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
24.07.2024