Никога не съм искала да те боли.
И себе си не съм искала да наранявам.
Но от любовта ми казаха „тежи”...
Опитах се и с друго да сравнявам...
Истинаха последните ми думи,
загубиха се нейде в необята.
Колко пъти с тебе все се губим,
намираме се после...някъде в тъгата.
Забързах да отворя хиляди врати,
опитах се във тях да се намеря.
И всички казваха „върви, върви”,
любовта си на мерилка сложих да премеря. ...