Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
(На Андриана)
Намръщена, изоставена от доброто си настроение,
Ти отново ставаш повод за ново мое стихотворение.
Защо ли винаги се налага да страдаш, сама си създаваш
Демони, които да ровят вътре в теб.
Отпаднала и предала се на болката, ти тъжиш настрана,
Твоята сила се изпари, когато в теб дойде тази тъга.
Защо се изкушаваш да се връщаш назад, когато
Съдбата ти дава честно целия свят?
И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце. ...