Трета нощ как свиря на цафара
в сянката на сънните липи.
Гася люта болка – рана стара,
със в душа напиращи сълзи.
Някога във тази пустош глуха
сред глогинки, бурени – трева
неин дух зазидан беше тука,
във зида на бялата чешма.
Трите нощи моята цафара
в горест плака с мене до зори,
дълго моли се, напразно чака
лъчезарна да се появи. ...