Никотинени мечти

Дим въздишат морни телеса,

в пепелника сяда често слушана тъга,

подплатена с изветряваща мечта.

Мир ли търсят безпокойните души

в никотиновите пари,

в миговете кратки на цигари,

остарели между пръстите скрижали.

Надали ще тъне в смисъл всяка фраза,

казана по тази вече вечна тема,

но ще бъде толко простичко

и откровено споделена,

че ще спре във времето,

като искрица заблудена,

търсеща покой,

а изгорена.

Има време,

ще ги спреме,

първо ще пострадаме в компания,

после и сами, с най-сладката дилема –

ще намерят ли мечтите в никотиненото време

своето превъплъщение.