НИКОТИНОМЕН
Полей ме с цигарен душ
и сълзите от баровия дим
ще влезнат в мойта същност,
за да омесят къшей от изядена насъщност,
с копнеж от неовъглени ръце.
И бавно ще угасна в мрака
с последния изпушен ден.
Привидно ще съм слаб, а всъщност
със отрова зареден,
от отрова заледен.
Припев: Не, не съм виновен!
Нямам воля!
Вече съм отровен -
(НИКОТИНОМЕН) 3
Посипах с пепел езиковото си раздвоение,
омразата филтрирах (навъсен) 3
Вдишай ме с хъс вдъхновение,
между теб и нея разкъсвам се.
И бавно ще угасна в мрака
с последния изпушен ден.
Привидно ще съм слаб, а всъщност
със отрова зареден,
от отрова заледен.
© Милко Христов All rights reserved.
де да знам ... интресно е