Този път отведе ме до Никъде.
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне
в морски дъх, зелен пастел и злато.
Сочни устни - пурпурните макове,
пращат куп целувки от зората.
Не, не са цветя, а пеперуди са!
Скромно са накацали по склона.
Лятото е сянка изумрудена.
Вятърът е Ничий, да го гоня... ...