Нима е слънцето,
което гали, милва, дава на живота дъх...
Нима е светлината зрънцето,
което осветява всеки мой връх?
Не - нощта е майката,
в която аз се крия - аз,
сама със себе си
редя на живота свой мозайката.
Разтварям на душата си завесата
тихомълком във сумрака.
Седя и наблюдавам хората,
които са против света на здрачника, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up