Нима изневерил е вятърът,
когато с полъх галил е звездите,
когато тихо е шептял
във клони сребърни на птиците?
Нима невярна е звъниката,
целувала на слънцето лъчите,
отпила глътки светлина,
с които е звъняла сред тревите?
Нима лъжовно е морето, приютило
очите на звездите във водите,
когато с обич е прегръщало
с пенливи пръсти бреговете? ...