Любовта ни умира. Мъждука едва.
У дома ни неволята влязла...
Като сянка се движиш, навела глава
и я вдигаш, когато изляза...
Не мълчи, говори – и за теб, и за мен,
не събирай в сърцето отрова!...
Доживяхме кошмара на този лош ден -
любовта ни за път е готова!...
Тя се свива ненужна до външния праг -
непотребна, съвсем унизена!...
А отвън я очаква студеният мрак -
поругана от теб и от мене... ...