Нима ти забравила си вече

Apr 11, 2009, 4:21 PM

Poetry

855 0 2

Нима ти забравила си вече

Нима ти забравила си вече
първата целувка в нощта,
нима съдбата ни обрече
да се срещнем с наведена глава.

Често аз ти пожелавах,
щастлива с други бъди,
но днес болката от спомен
напира в моите гърди.

Чувствам, че още те обичам,
но ти си далече от мен.
Някога ти разпали ми живота,
но сега живея в черен ден.

Аз съм беден, но имам сърце
с което да те стопля в нощта.
Днес окови са забити
в нещастната моя душа.

Ний бяхме непознати хора,
срещнали се един път в нощта,
тогава предложих ти живота -
да бъдеш с мен до края на света!

Моята мъка сама ще скита
в пространството на вечния зов,
моята мъка с една дума е обвита -
моята мъка се нарича любов!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ledena_Kukla (Тя)

2009-04-11T21:28:53+03:00

Мъка е, да!
sunshine_93 (Мила)

2009-04-11T18:19:29+03:00

браво,Дими!Много ми хареса макар и тъжно.