> ... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...
>
> "Не оставай да живееш в този неутешим свят.
>
> Кабир
Неутешимо стъбълцето изтънява.
Глухарчета издишва. Полусъния.
И нейде във мандала оживявам.
По пръстите – шафран. И звънове.
И улички. По-тесни от гърлина.
По облаче из сенките разнищват.
Оставам тихо. Сетне ще замина. ...