Не плачи за нея! Спри се! Недей!
Колко пъти тя за тебе е плакала?
А ти се съсипваш... Недей!
Тя е съсипаната, тя трябва да страда.
Разделихте се. Но какво загуби ти?
"Нищо", знаеш ли това?!
А тя загуби всичко...
Не й личи, но това е, защото е заблудена сега.
Повърхностна е, но и тя обича,
и точно теб обикнала е май,
и дори не знаеш колко ще й липсваш,
и днес, и утре, и така безкрай.
Но ще усети и ще те потърси,
а ти ще бъдеш друг.
И няма да искаш това "нищо", защото с мен
ще си тръгнал на път.
И точно в мен ще си открил това, което в тебе е открила тя.
И по същия начин ще ме нарежеш, както тя теб, преди това.
Така и после ще ме потърсиш, а аз след много плач,
друг път ще съм вече открила и ще си намеря нов -
по-добър палач.
Та когато пак ме нареже, толкова да ме заболи,
че да умра и да забравя сълзите ти, сълзите ти...