Dec 18, 2016, 5:11 PM

Нищо че съм сам 

  Poetry » Other
444 1 2

Без дъх останах в самотата,

от близки, от роднини днеска съм презрян.

Нима ще трябва да оставя няма Аз устата,

с душата и сърцето търся съкровения си блян.

Ще понапиша в тефтера стихче,

ще повървя по горската пътека сам.

Ще спра до близкото ми язовирче,

Нищо, нищо Аз не виждам там.

Ще ме съдите за втората ми строфа,

съдете няма да се сърдя грам.

В живота знам не се налива празна кофа,

живея с душа, сърце нищо, нищо че съм сам.

                                                                    В.Й.18.12.2016г.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??