Без дъх останах в самотата,
от близки, от роднини днеска съм презрян.
Нима ще трябва да оставя няма Аз устата,
с душата и сърцето търся съкровения си блян.
Ще понапиша в тефтера стихче,
ще повървя по горската пътека сам.
Ще спра до близкото ми язовирче,
Нищо, нищо Аз не виждам там.
Ще ме съдите за втората ми строфа,
съдете няма да се сърдя грам.
В живота знам не се налива празна кофа,
живея с душа, сърце нищо, нищо че съм сам. ...