Очите се затварят, лекичко примигват.
Устните искат да говорят, но нямат сила.
Дрехите представят, думите обиждат.
Хората спорят, но пък усмивката е мила.
Всеки граби, намалението нараства.
Всичко се взема, бързането надделява.
Всеки мами! Нали все пак раната зараства?
Чутото не се приема, сърцето определя!
Цените нарастват, после леко падат.
Приличат привидно на нашия живот.
Децата порастват след като пострадат.
Гледат миловидно, очакващи следващия си урок. ...