Нищо де...
Нищо де...
Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш.
Не съм сигурен в думите си,
но със сигурност сърцето ми не плаче от кеф,
а него не го раняват куршумите -
по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф.
Уж разбираш, но не спираш навреме,
в прав текст ти говоря, а се кривиш срещу мен.
За някои лъжи, знам от първо лице,
но ти отричай насреща ми - аз съм наивен кретен.
Нищо де... всичко ти дадох и няма какво да губя...
само на огледалото задавам тъпи риторични въпроси.
Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
а само душа, която за искреност проси...
© Михаил Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Обичам те, скъпа, но не ми остана коса, която да скубя,
а само душа, която за искреност проси..."
И това не е малко
-
Виждаш ли,как се шегуват Жените. А после -Къде изчезнали рицарите?
-
Така де.../айде де/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
по-скоро чувствата, на които далеч не е шеф"
Това е. Никой не може да бъде "шеф" на сърцето си (за съжаление, или може би не), но пък всяка любов носи по нещо и се учим от грешките си.
"Цената", която плащаме за тези грешки е висока (разбити сърца, наранени чувства и т.н.), но нищо де...