И пак и пак се лутам във забрава,
потънала във мрака на своята душа.
И искам да намеря своята жарава,
и под нейна власт да изгоря света.
Искам да намеря своя път,
да знам какво, къде и как.
Да ме разчупват ледове на чужда плът,
и да потъвам бавно пак във мрак.
Жадна съм за капки светлина,
водени от огнен лъч.
И страх ме е отново да потъна във нощта,
пропита със безумна жлъч. ...