Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Oct 15, 2017, 5:46 PM

Без нищо лично 

  Poetry
893 5 14

И тази нощ е облачно, ще поръми. 

Така – небрежно, тихо и на пресекулки.     

Дочувам как въздиша старият комин.     

Олекват къщите от тъмното сами.         

Тъгата ли тече по облачните скули       

и тъй минорно си потраква по стъклата      

мелодия от късна есен недопята?           

 

Въпроса взема вятърът в ръце. Лети.

По покриви, по улици, из всяко кътче.

Почуква тук и там. Заключени врати.

Смълчана, тишината нищо не пести,

изпраща ехото да отговаря с тътен.

В дъжда заслушан и в листата укротен,

притихва вятърът, измокрен и студен.

 

Вали тъй бавно. Не разпитвам докога,

един след друг угасват всичките прозорци.

Изглежда тази нощ дъждът е сурогат,

напомнящ как тече на капчици тъга.

Премигват светофарите навънка зорко.

След час или до два зората ще притича.

Валя и тази нощ. Валя без нищо лично.

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??