Ех, в средата на живота съм –
онази "грешна младост"...
A в миналото нявга, призори
с някого препускахме през времето,
а То опитваше се да ни прекрои.
Не беше от спринтьорите, които
на пътечката подлагаха ни крак,
а в надпреварата остави ни да бягаме -
да види кой напред и кой отзад.
Състезание е, като всички други.
И май героят знае се, но идва миг,
когато изпреварен от съперник е,
а медалът... поднесен по надлежен ред.
За второ място мъъъничко се аплодира,
но няма ред, а върхът е така висок.
По пътя всеки със награда стимулиран е,
но няма сигурност на стълбата-Живот.
© Петя Кръстева All rights reserved.
С обич!!!