Нискота
С дувари се заграждат слабите.
Ранените, подтиснали духа.
Загърбили до болка страстите,
заровили във дупки любовта.
В стените каменни отправили
те погледа, отчаяно смутен.
Крилете си отвън забравили,
полетът за тях е забранен.
На сянка скрити в безлюбовия,
проклинат неподвластната съдба.
Отчаяни, все сипят сквернословия,
че няма Бог, че всичко е лъжа,
че Вярата е за... наивници,
любовите... за лигави сърца,
усмивките – сладникави сватовници,
цъфтят във розовите очила...
В дуварите зазидали мечтите,
забравили и що е светлина,
призрачно те хранят си душите,
от хората във полет.
Нискота.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отвори порти, Танче, отвори порти...че кой ще дойде, Танче, че кой ще дойде. Е, идваме ти на крака тази година, зная че няма да ни разочаровате, земляче мило...Ив
-
Така си е...
-
"В дуварите зазидали мечтите,
забравили и що е светлина,
призрачно те хранят си душите,
от хората във полет.
Нискота."
Споделям! -
Питам се, какво се случва на хората, които са забравила, какво е любов, но ти ми отговори - Нискота.
Поздрав, Таничка! -
Поздрави! Много истински стих!!!
-
-
Интересна хрумка е тази "нискота" Поздравления за казаните истини!
-
Харесах!
-
Таня, поздравления за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
!!!!!!!!!!!!!
Евала за този стих!!!