atanashristov (Атанас Христов)
4 2
Jun 12, 2011, 1:03 AM

Нито 

  Poetry
498 0 2

Милиони мигове изминаха,

а все съзирам само плач и пустота.

Хиляди копнежи си заминаха,

а все още прося топлота.


Нито роден пристан, нито гара,

нито стар квартал и свидна стряха,

нито детство и огнище драго

световния разврат не спряха.


Всеки в похот прекарва си дните,

всеки като куче захапва плътта,

влачиме всички хомот на парите,

свободните далеч са от тази земя.


Накъде тръгнахме и къде ще спрем?

За мен е ясно всичко отсега -

ако ръце в едно не преплетем,

окови отливаме за наши деца.

© Атанас Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??