Добър ден, любов бездомна,
на колене заставам, за прошка моля
и сълзите, и усмивките ти помня,
нараних те, но и бях истински твоя.
Не се мъчи, не е в теб вината,
колко по-добри от тебе подлудих,
но така орисана е жената -
да греши, а после да признае: "Сгреших."
Ако можех времето да върна
или поне за малко часовникът да спре,
гръб нямаше така да ти обърна,
дори грехът да ме зове... ...