Повтаряш ми: "Обичам те, но...",
глава навеждаш, тъжно примирен,
сърцето ти на оправдания е бедно,
измисляш правдоподобна лъжа - за пред мен.
Нерешителен си, даже жалък,
съгласявайки се с чужди истини.
Що за човек си?! О! Аз зная - малък!
И умееш да прехвърляш вини.
Не пред мене трябва да се защитаваш,
аз само обич мога да ти дам,
а ти със твойто "но" ме нараняваш,
но пък за пред всички други си голям. ...