Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла.
Ужасно смъртоносна. Като изстрел.
Дълбока, като спомена от рана.
Отчаяна до мисъл за бесѝло...
Познавам я до кътните ѝ зъби,
захапала ме чак до бездихание.
Съдба ми е. Най-тежката присъда.
Да страдам в доживотно наказание. ...