И нея ще обича може би до утре,
но как ще я обича само, знам.
До кости ще прогаря, трескаво ще тръпне,
през сърцето ù ще мине ураган...
А как ще я целува... пак до утре,
земята ще обърне в този ден.
Разумът ù мигом ще замлъкне,
на думите омайни в сладък плен.
Ах, как ще я сънува, но до утре,
душата ù без срам ще окраде.
И после тихо, кротко ще пристъпи
към следващата жертва или две...