Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща
с пропукана от времето стена,
но хора вече там не се завръщат –
останала бе тъжна и сама!
Лежеше старо куче вън, на прага,
в очите му се виждаше тъга,
от мястото си трудно взе да става,
но тук откри за първи път света! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up