Вечерен стих, под Лунното дърво...
сърцето вие жална песен
и трепнат клони - брулнато листо
отнася вятърът далече...
В душата само жална есен -
изпратила е свойто лято...
оттук напред не ще е лесно,
когато тръгна си... когато...
... но идва лято!
© Тони Главоногов All rights reserved.