Jan 8, 2021, 6:45 PM

Но как ли бих разбрал, че е любов 

  Poetry » Love, Strict forms
895 1 11

Разстроени са струните... Не мога

до тебе да достигна с нежен звън.

В душата ми разстила се тревога,

не виждам образа ти в моя сън.

 

Сред хиляди лица те търся... Искам

отново да почувствам красотата.

Китарата безмълвна силно стискам

със болката от обич недопята.

 

Сърцето ми не плаче... То поне,

все още вярва в тебе неотклонно

и казва на съдбата лоша: "Не!

Не ще ми я отнемеш ти прободно!".

 

Тъгувам днес... Но как ли бих разбрал,

че е любов за тебе, без печал?

 

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??