Sep 2, 2022, 11:18 PM

...Но може би 

  Poetry
270 10 6

Няма болест, от която да умираш,

ако не носиш в себе си смъртта.

В напуканата глина

поръсен е живот

и набраздени са от миналото

         бъдещите линии...

Преди от измеренията да отнеме,

надеждата си търси брод

и дълго време скита се без име.

"Напред"  - скъсява мислите в откос

и повалените минути изпреварват.

Не зная кой от нас е прав.

Дали умирам изведнъж

          или угасвам като свещ...?

...Но може би,

преди от нулата да вземе,

един живот безкрайно има.

А после на везните му застават

    като еднакви

    хаос...ред...

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тук потъвам в мълчание и размисъл...
  • Мъдри мисли, уловили същината на живота и смъртта! Поздравления за стиха!
  • Наситена философия.
    Поздрави!
    Успех!
  • Много мъдър и дълбок стих,изпълнен с чувства, наситен с енергия,която засища сетивата, Младен! Хареса ми и те поздравявам!
  • Чудна смесица от мъдрост, мистика и чувства! Поздравления и от мен!
  • Толкова много мъдрост е кодирана в думите на стиха ти, Младене!
    Много силен финал на стиха...! Поздравления!
Random works
: ??:??