Тълпата ми засяда из очите
за дълго и не мога да избягам.
Сърцето пада някъде в петите
и ехото на сянката го стяга.
Но птицата, поробила умората,
по връхчето на устните ми каца.
И премълчани думите пред хората
отиват да си търсят свободата.
И уж си тук, но можеш ли отгатна
най-първото, което ще прошепна,
когато ме целунеш най-внезапно
и слънцето в очичките ми светнеш? ...