НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината.
Устните – плахи, нежни криле на птица,
готови за усмивка, полет виещ се,
два ручея горски, бистри искрици,
от които задъхан и жаден да пиеш.
Ръцете – два лиана зелено разлистени,
които зовеш за любовна прегръдка,
с помисли в надежди избистрени ...