Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си
с жита в косите моят смугъл юли.
И чудесата вади от ръкава си,
любов и смут, в душата ми нахлули,
ще осветят мрачното и в ъгъла,
светулчено фенерче ще засвети.
И музата ми, ако ме е лъгала,
то значи лъжат всичките поети. ...