Ponedelnik (Друга)
11 1
Apr 12, 2010, 12:04 AM

Но свикнах 

  Poetry » Other
5.0 / 10
847 0 13
На пръсти се броят звездите вечер,
откакто си отиде с любовта.
Сърцето ми сега е просто сметище,
погребало живота и смъртта.
Но свикнах. С тъмнината си говоря
за утрото. За светлите мечти.
Понякога усещам как се моля
безпаметно. На някакви щурци.
И миг след миг, въздишка след въздишка,
по навик си събирам тишина.
Вървя напред. Макар, че честно падам
препъната. От чужда самота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Друга All rights reserved.

Random works
  • КонстантинК (Константин К.) Тиня и чест
    Тиня и чест
  • Burns Water (Circle)
    She, the river pushes forward. Unbeknownst to us she goes skywards pulled by the hands of the sun, ....
  • Nevium (Нина Чалъкова) Ain't.
    I never was a special person. So I'll never want to be or will be To myself Or to anyone anywhere. D...
  • SoulBansha (F. G. R.) Sleeping song
    'Hush, hush, sweetie! Mama's there for you...' Whispered the woman to her beloved son. 'Sleep, sleep...

More works »