Мотел. Късен дъжд. Крайна стая. Гърбав паваж.
Спуснати тежки завеси – затворени хорски очи.
Стена. Напукана, влажна мазилка. Нелеп пейзаж.
Стар телевизор, който във ъгъла прашно мълчи.
Баня ръждясала. Гръмнала крушка. Мръсен найлòн.
Капка по капка кранчето трупа солени вини.
Съвестта тук я няма. Няма шампанско. Няма балкон.
Само неми свидетели – чужди стъпки и скъсан килим.
Шайка несèкоми. Купчина дрехи. Лепкав сумрàк.
Щастие бледо, задушено от плътен цигарен покров.
Пружина без нерви. Сив туберкулозен матрак.
Две тела. Една уязвима и гола, невъзможна любов.
© Даниела All rights reserved.