Здравей, Любов. Прости ми, че нахалствам,
но днес отново мислих си за теб.
На пръсти ме познаваш. Често падам,
не ме вини! Аз просто съм човек.
Аз още пазя в себе си - дълбоко,
стрелите на сина ти. Купидон.
Проклетникът. Забиваше ги точно,
а уж му беше писнало от мен.
Направи ме прозрачна безтегловност
и даде ми простор. За да летя.
Превърна тишината ми в потребност,
а белите чаршафи във крила. ...