Oct 29, 2016, 11:12 PM

Ноември 

  Poetry » Other
580 3 5

Ноември се навежда като сянка

над голи, изоставени дървета.

И вятърът звъни с безброй камбанки

из пълни с шума есенни дерета.

 

Потръпваме под скучните чадъри.

Дъждът си пее монотонна песен.

И небосводът, лъскаво-бакърен

прихлупва с длани мислите унесен.

 

Тъгата – рижа, дебнеща лисица,

се скрива тихо в тайните ни мисли.

И на луната кръглата зеница

със есенен възторг над нас надвисва.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??