Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича,
вятърът див...
На мен ми е нужен –
самотен такъв,
мил, обичлив.
Ноември е песен.
Понякога – скитник щастлив.
В уюта на влюбена есен,
прегърнат и жив.
Galaxi
© Галина All rights reserved.