Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината,
зад хълмовете във мъглив воал.
А туй що стене, сякаш е земята –
какъв бе този таен ритуал?
Тя знае, идва трудно – идва зима,
ще бъде в плен на ледения мраз.
Ще бъде окована, без да има
на слънцето усмивката в захлас. ...