May 5, 2009, 9:44 PM

Ножицата на съдбата 

  Poetry » Love
458 0 0

В мига съдбовен

заплетоха се две сърца,

уморени те от самота

и чакащи все едно буря,

че да ги събуди тя.

 

Вплетоха се като

нежни нишки от коприна,

тъй красива,

истинска и жива.

 

Но рано краят ù дойде,

като с огромна ножица,

съдбата нас подзе,

нишката на две сърца,

спрели веч да бият те.

 

© Виктория Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??