Празникът свърши.Домът опустя.
Уморено прекърши главица свещта.
И отново сме двама,и отново мълчим.
Само въздухът помежду ни някак странно
е син.
Само тъжна,сребриста мъгла
ни писипва с изсъхнали сини цветя.
И не смея да питам,и не искам да знам
ослепели от скитане ще се спрем ли до там.
Ще посрещнем ли заедно със любов есента,
и от ласки замаяни да вървим през нощта.
Като птица пред полет устремявам ръце ...