Ноктюрно
Може би, тогава спира времето.
Дъхът замръзва. Музиката спира.
Останало е нашето въртене
в оста на дансинга. Нощта умира.
И две луни изгряват постепенно
на десет сантиметра от очите ми.
И светлина! И светлина! Неземно
усещане за форми и за истини.
Един въпрос внезапно се отронва
и с трясък се разбива на земята.
И музиката ражда се отново. ...