Ноктюрно
Морето не ще да играе с мен,
отмива следите ми в пясъка.
Преча му аз да се люби с брега,
крада от техните ласки.
Морето пази ревниво своята власт
и праща вълни след вълни.
Те удрят със сила в мокрия бряг,
повличат ме с тях в дълбини.
И прелъстена от морска вълна,
гола се любя с морето.
Вечер, наоколо няма жива душа,
само русалки и нега.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
А сега за коментарите по-принцип. Рядко пиша коментари, защото всички ние се намираме на различен стадий на развитие във всяко едно отношение, а човек се учи непрекъснато. Попитах дъщеря ми, която преглежда стихотворенията ми преди да ги пусна, има ли някаква художествена стойност последното, а тя ми отвърна, по Скайпа, "всяко стихотворение има, защото човек влага частица от душата си". Като литератор /преподавам английска литература/ как да се съглася - нали трябва да има хубави метафори, евентуално рима, ритъм и пр. stuff, освен частицата от душата. А като се позамислиш - всички ние за какво сме тук - да бъдем ШАМПИОНИ ли ? Мога да кажа амо за себе си -аз съм тук за СПОДЕЛЯНЕ и МНОГО ви благодаря, че си давате труда и отделяте от времето си, за да четете и моите неща. Затова изобщо не ми беше жал да изпратя 20-те лева за сайта и съм ги дала не за да имам привилегии, а в знак на благодарност към организаторите, редакторите и за техническата поддръжка на сайта.
Пожелавам вдъхновение на всички.