Горчи ли ти
когато те попивам
от залези засъхнали в очите...
... когато няма път
и сипкав вятър
посипва тишина
да те знити
в забравени следи
вървяни дълго
покълнали на прага посред зима...
... когато всяка нощ гради безмълвно
порутен дом
и гроб безимен...
...
една единствена причина
спестеното
да сътвориш в постеля...
си тръгна...
някъде е зима...
потеглям...
за да те намеря...