Mar 15, 2009, 12:17 AM

Ноктюрно 

  Poetry
1049 0 25
Прости ми, майчице земя,
че нещо все не ми достига.
Погрешен курс поела е съдбата ми
и всеки нерв у мен крещи неистово
за лунните пътеки на морето,
за песента на морски бризове
и галещия аромат на сол и миди.
До болка ми е тъжно във душата
за облаците млечни по небето,
за изгрева и залеза над хоризонта
и чайките, летящи във окръжност.
Какви ли не сънувам брегове ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??