Прости ми, майчице земя,
че нещо все не ми достига.
Погрешен курс поела е съдбата ми
и всеки нерв у мен крещи неистово
за лунните пътеки на морето,
за песента на морски бризове
и галещия аромат на сол и миди.
До болка ми е тъжно във душата
за облаците млечни по небето,
за изгрева и залеза над хоризонта
и чайките, летящи във окръжност.
Какви ли не сънувам брегове ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up