yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
Mar 15, 2009, 12:17 AM

Ноктюрно 

  Poetry
1001 0 25

 

Прости ми, майчице земя,

че нещо все не ми достига.

Погрешен курс поела е съдбата ми

и всеки нерв у мен крещи неистово

за лунните пътеки на морето,

за песента на морски бризове

и галещия аромат на сол и миди.

До болка ми е тъжно във душата

за облаците млечни по небето,

за изгрева и залеза над хоризонта

и чайките, летящи във окръжност.

Какви ли не сънувам брегове

в полупрозрачна морска тишина,

делфините, танцуващи с вълните

и белите чадъри на медузите.

Прости ми, майчице земя,

че все към морска шир ме тегли.

Прости ми, че от първия си ден

със морска сол съм къпана,

а във душата ми са сини дълбини.

В очите ми изгряват утрини,

окъпани със бяла пяна,

а в сънищата ми морето синьо

е буря от красиви спомени,

които като риби с люспи сребърни

в лазура на вълните ме потапят.

Не тръгвай, остани за малко с мен,

ти, морска шир - крилете на душата ми.

Без теб съм тъжна песен на прибоя ти,

със теб съм химн от морски приливи.

 

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??