Препускат бясно,

всичко попиляват

по пътя си ... Остава само прах

във въздуха.

И оскотелите, летящи,

в небето глас надават.

И кръжат

над жертвата си.

Чакат я да падне

и Богу дух безславно да даде.

Червени, буреносни се подават

зад слънцето.

Вещаят страшна буря.

Гърмежите и тътена напредват,

за да подсетят,

че дошло е време.

Препускащи са моите мечти.

Летящи са стремежите ми.

Буреносни – мойте думи.

А жертвата ...

Това е любовта ми.

Подобно Феникс,

тя ще отцелее,

напук на всяка орист и прокоба.

Заради теб.

Завинаги.

Навеки.