Oct 23, 2007, 1:48 PM

Номад 

  Poetry
700 0 16
Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...
Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...
Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Random works
: ??:??