Nov 24, 2009, 7:37 PM

Нощ 

  Poetry » Love
490 0 1

Сред тишината уморено крача,

загърбила досадната гълчава,

обгърната от ласките на здрача.

Дълбаят стъпки - следи оставят.

 

А, уморен, денят след мен се влачи,

протяга нервно длани да ме хване -

избягах, но това не значи,

че пленница пак няма да му стана.

 

Пристъпвам във нощта смълчана,

ветрецът нежна песен ми нашепва.

Дари ме с топлина на мъжки длани,

при теб ще дойда... ще остана..

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ти е хубав стиха, много!!!
    "А, уморен, денят след мен се влачи,
    протяга нервно длани да ме хване -
    избягах, но това не значи,
    че пленница пак няма да му стана"
    Всички му ставаме пленници и само мечтите понякога ни спасяват...
    Поздрав Kasch!
Random works
: ??:??