Тъй дълга е нощта,
когато далече си от мене,
и на светлината на свещта
аз пиша стихове за тебе.
Умората очите ми затваря,
а цяла нощ съм вече буден
и все не мога да забравя,
че бях и съм във тебе влюбен.
От времето живеем разделени
и още дълго туй ще продължи,
дълго няма да се смеем -
и накрая пак то ще ни сближи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up